Jan 22, 2009, 9:21 PM

Очакване 

  Poetry » Love
974 1 25
Нищо не е както досега...
Ти си друг. И аз съм по-различна.
Няма трепет, радост и тъга.
Просто... уморих се да обичам...

Твърде дълго огън жив горя.
А сега запалваш жалки свещи.
Дълго рових с пръсти във жарта.
Имах да ти казвам още нещо...

Но уви, умряла бе мечтата...
Аз се молех в глух и празен храм.
А ключът се счупил във вратата
и затворил изхода оттам.

Ала все пак, днес не съжалявам.
Аз открих в живота красота -
да обичаш и да се раздаваш,
без да търсиш никакви права.

Затова, дори и наранена,
любовта си искам да дочакам!
Може би е минала край мене...
Може би стопила се е в мрака...

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??