Очакване
Ти си друг. И аз съм по-различна.
Няма трепет, радост и тъга.
Просто... уморих се да обичам...
Твърде дълго огън жив горя.
А сега запалваш жалки свещи.
Дълго рових с пръсти във жарта.
Имах да ти казвам още нещо...
Но уви, умряла бе мечтата...
Аз се молех в глух и празен храм.
А ключът се счупил във вратата
и затворил изхода оттам.
Ала все пак, днес не съжалявам.
Аз открих в живота красота -
да обичаш и да се раздаваш,
без да търсиш никакви права.
Затова, дори и наранена,
любовта си искам да дочакам!
Може би е минала край мене...
Може би стопила се е в мрака...
© Бианка Габровска All rights reserved.