13.11.2014 г., 18:12

Очакването

858 0 3

Очакването

“May I kiss your wound,
maybe that will heal my soul. 
Free me from this tomb, 
light my darkness 
make me (whole)…” Sopor Aeternus 

 

През ноември ме попита,

дали би могъл да се слееш с дъжда

във душата ми...

Аз не ти отговорих... беше толкова рано!

Продължавах да плача... просто кимнах с ръка...

Сълзите от очите ми се превърнаха  в сняг...

Нощите на самотата станаха светли завеси...

До прозореца на душата ми

стоеше тъжния праг

на очакването...

На сутринта  се събудих,

някой беше изпил

чашата с дъжда от устните ми,

но си беше отишъл...

Завинаги...

 

дата: 10. 10. 2014 г.
автор: Моника Стойчева 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечни благодарности на теб, Жанет и на теб, Мина! Благодаря ви за оценките и коментарите!
  • Тук идвам и си отивам вече N брой пъти.
    Не знам кое точно ме дърпа, дали емоцията, дали друго... но определено ми хареса.
    Да!
  • Усетих болка по загубена любов, но има и малко надежда в очакването!Харесах!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...