Nov 13, 2014, 6:12 PM

Очакването

  Poetry » Other
855 0 3

Очакването

“May I kiss your wound,
maybe that will heal my soul. 
Free me from this tomb, 
light my darkness 
make me (whole)…” Sopor Aeternus 

 

През ноември ме попита,

дали би могъл да се слееш с дъжда

във душата ми...

Аз не ти отговорих... беше толкова рано!

Продължавах да плача... просто кимнах с ръка...

Сълзите от очите ми се превърнаха  в сняг...

Нощите на самотата станаха светли завеси...

До прозореца на душата ми

стоеше тъжния праг

на очакването...

На сутринта  се събудих,

някой беше изпил

чашата с дъжда от устните ми,

но си беше отишъл...

Завинаги...

 

дата: 10. 10. 2014 г.
автор: Моника Стойчева 

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечни благодарности на теб, Жанет и на теб, Мина! Благодаря ви за оценките и коментарите!
  • Тук идвам и си отивам вече N брой пъти.
    Не знам кое точно ме дърпа, дали емоцията, дали друго... но определено ми хареса.
    Да!
  • Усетих болка по загубена любов, но има и малко надежда в очакването!Харесах!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...