13 нояб. 2014 г., 18:12

Очакването

857 0 3

Очакването

“May I kiss your wound,
maybe that will heal my soul. 
Free me from this tomb, 
light my darkness 
make me (whole)…” Sopor Aeternus 

 

През ноември ме попита,

дали би могъл да се слееш с дъжда

във душата ми...

Аз не ти отговорих... беше толкова рано!

Продължавах да плача... просто кимнах с ръка...

Сълзите от очите ми се превърнаха  в сняг...

Нощите на самотата станаха светли завеси...

До прозореца на душата ми

стоеше тъжния праг

на очакването...

На сутринта  се събудих,

някой беше изпил

чашата с дъжда от устните ми,

но си беше отишъл...

Завинаги...

 

дата: 10. 10. 2014 г.
автор: Моника Стойчева 

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечни благодарности на теб, Жанет и на теб, Мина! Благодаря ви за оценките и коментарите!
  • Тук идвам и си отивам вече N брой пъти.
    Не знам кое точно ме дърпа, дали емоцията, дали друго... но определено ми хареса.
    Да!
  • Усетих болка по загубена любов, но има и малко надежда в очакването!Харесах!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...