26.04.2011 г., 23:24

Очарованието на малките неща

2.6K 0 8

Любувам се на малките неща –

разтворен цвят, гласец на птиче, лято...

Любима книга. Залез. Тишина.

Това е, със което съм богата.

 

И мойто слънце винаги е там –

над дребното, съвсем обикновено.

Над многото – небето е таван.

А от тавана слънчице не гледа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да. Благодаря ти, Жанет!Поздрави в неделния ден!
    ---
    Роси, благодаря ти! Много се радвам, че се обади и остави светлинката си!
  • Открила си смисъла...
    Очарова ме с тази миниатюра.
    Поздрави!
  • Богата си с всички тия малки нещица!Поздрав!
  • Благодаря ти, Илко! Казах самата истина за себе си и се радвам, че ме усещаш, Поете!
    ---
    Чудесно е, че споделяш моето виждане, Вик! Благодаря ти за това!Поздрав!
    ---
    Сеси, мила, радвам се, че ти хареса! И прегръдка за чудесното момиче!
    ---
    Да, Нинче, такъв е моят житейски избор и не съжалявам, защото е точно така, както казваш - това е разковничето към щастието. Прегръщам те, чаровно слънчице!
    ---
    Силви, благодаря ти! Удоволствието е взаимно, мила! Хубав и успешен ден!
    ---
    Радвам се, че сме на едно и също мнение, Руми! Благодаря ти, мила! И прегръдка за теб!
    ---
    Радват ме думите ти и оценката, Раде! Благодаря ти от сърце, мила! Нека пред теб е един очарователен нов ден!
  • Непретенциозно и истинно!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...