Очи на гларус
Пресече лятото предела
и август слезе от престола.
В сандали, сламена капела
и с ризка от кенар – на голо! –
в прегръдката на сеновала
се бухна като морно пиле.
Усетил време за раздяла
с другарите, с които бил е –
с лице момчешко и наивно
и слънчогледови лунички –
ветрецът, който ни повика,
сега ни разпилява всички.
Крилцата му – листенца макови,
намачкани в плисе небрежно,
покриха тръгващите влакове
към безсезоние безбрежно.
А ние тлеем като въглени,
забравени встрани от плажа.
Да стоплим скитника на ъгъла
и той на друг да ни покаже.
Очи на гларуси са стъкълцата,
забравени от прилива за сбогом.
Непокварени сбират ги децата
и само нощем разговарят с Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
