yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
Jul 11, 2014, 8:37 PM

Очи на гларус 

  Poetry » Phylosophy
683 1 13

Пресече лятото предела
и август слезе от престола.
В сандали, сламена капела
и с ризка от кенар – на голо! –

в прегръдката на сеновала
се бухна като морно пиле.
Усетил време за раздяла
с другарите, с които бил е –

с лице момчешко и наивно
и слънчогледови лунички –
ветрецът, който ни повика,
сега ни разпилява всички.

Крилцата му – листенца макови,
намачкани в плисе небрежно,
покриха тръгващите влакове
към безсезоние безбрежно.

А ние тлеем като въглени,
забравени встрани от плажа.
Да стоплим скитника на ъгъла
и той на друг да ни покаже.

Очи на гларуси са стъкълцата,
забравени от прилива за сбогом.
Непокварени сбират ги децата
и само нощем разговарят с Бога.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??