Очи на гларус

Jul 11, 2014, 8:37 PM

Poetry » Phylosophy

753 1 13

Пресече лятото предела
и август слезе от престола.
В сандали, сламена капела
и с ризка от кенар – на голо! –
в прегръдката на сеновала
се бухна като морно пиле.
Усетил време за раздяла
с другарите, с които бил е –
с лице момчешко и наивно
и слънчогледови лунички –
ветрецът, който ни повика,
сега ни разпилява всички. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Очи на гларус

Want to read more?

Random works