Очи по теб
Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди
въпросите, тревогата… И стига вече!
А под сърцето ми хиляда пеперуди
бушуват се, че ти си толкова далече…
Очите си по теб оставям – да мълчат поне –
щом виждат как се радваш с други хора.
Очите си полагам в твоите нозе –
дано да имат сили за тебе да се борят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
