Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди
въпросите, тревогата… И стига вече!
А под сърцето ми хиляда пеперуди
бушуват се, че ти си толкова далече…
Очите си по теб оставям – да мълчат поне –
щом виждат как се радваш с други хора.
Очите си полагам в твоите нозе –
дано да имат сили за тебе да се борят!
© Хриси Саръова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
