Очите ми...
Очите ми пробождат синевата,
разкъсвайки посоката към теб.
А ти, превъплътен в невидим вятър,
целуваш само моя силует.
И шепнеш, че безсмъртие ти нося.
Безмълвието ми във теб снове.
А думите ми с огън те жигосват.
Не нося вечност. Нося ти криле...
... че моите простори притъмняха.
Там тихо вехне дивата трева,
откакто твойте стъпки отшумяха.
Остана само дъх на самота...
... и плачещата песен на капчука.
А аз като лозница се превих
във този свят, обречен на разруха,
наливах плод със обич и със стих.
Криле ти пратих. И сега те чакам.
Пробождам синевата със очи.
Превъплъти се във невидим вятър...
... или във облак. Само се върни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
