21.07.2009 г., 22:39

Очите ми...

1.3K 0 17

Очите ми пробождат синевата,

разкъсвайки посоката към теб.

А ти, превъплътен в невидим вятър,

целуваш само моя силует.

 

И шепнеш, че безсмъртие ти нося.

Безмълвието ми във теб снове.

А думите ми с огън те жигосват.

Не нося вечност. Нося ти криле...

 

... че моите простори притъмняха.

Там тихо вехне дивата трева,

откакто твойте стъпки отшумяха.

Остана само дъх на самота...

 

... и плачещата песен на капчука.

А аз като лозница се превих

във този свят, обречен на разруха,

наливах плод със обич и със стих.

 

Криле ти пратих. И сега те чакам.

Пробождам синевата със очи.

Превъплъти се във невидим вятър...

... или във облак. Само се върни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Превъплъти се във невидим вятър...
    ... или във облак. Само се върни."

    Ще се върне, ако е писано!
    Много хубав стих
  • Завладяващо пишеш - поздравления!
  • Знам, твоите простори притъмняха,
    защото се изгубих изведнъж...
    Изпращам ти усмивката си плаха -
    една дъга над цъфналата ръж...

  • Благодаря на всички ви за хубавите думи!
  • В твоите поетични копнежи винаги има една деликатна тишина, която се чува по-силно от всеки вик. Красота са стиховете ти!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...