Очите ми...
Очите ми пробождат синевата,
разкъсвайки посоката към теб.
А ти, превъплътен в невидим вятър,
целуваш само моя силует.
И шепнеш, че безсмъртие ти нося.
Безмълвието ми във теб снове.
А думите ми с огън те жигосват.
Не нося вечност. Нося ти криле...
... че моите простори притъмняха.
Там тихо вехне дивата трева,
откакто твойте стъпки отшумяха.
Остана само дъх на самота...
... и плачещата песен на капчука.
А аз като лозница се превих
във този свят, обречен на разруха,
наливах плод със обич и със стих.
Криле ти пратих. И сега те чакам.
Пробождам синевата със очи.
Превъплъти се във невидим вятър...
... или във облак. Само се върни.
© Ева Корназова All rights reserved.
