Очите ще си изгледаш...
Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах,
след множеството ми умирания.
Сълзите ми копаят пръст,
в която скоро ще си ида.
Наистина, не го помисляй даже!
Не съм угоден да прощавам.
Във дро̀бовете имам сажди
от премълчавани пожари.
Ще дойде време да си ничия
в покоят, пресушѝл дъжда ти.
Ще си изгледаш в спомени, очите,
докато търсиш ме във всеки мъж...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
