Очите Ти
Зелените очи ме гъделичкат,
усмихват се гальовно в утринта.
Зелените очи ме провокират
с бляскава, младежка топлота.
И вярвам им. Обичам ги. Желая!
И моля ги. Целувам ги. Горя!
И страх ме е без тях да не остана.
И плаша се от тази самота.
Усещам ги и близки и далечни
изгубена сред минали неща,
захвърлена сред стари, прашни вещи,
в очакване на новата зора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
