11.06.2014 г., 22:45

Очите ти

879 0 0

Очите ти.
Една загадка. Пъзел без елементи.
В тях се губя щом погледна.
В тях се влюбвам
безпощадно, бурно като океан.
Като пясъчен часовник
изтичам в твоята длан.

Очите ти.
 Така красиви.
Нежни като пролетта,
бавно ме изпепеляват
и на пух и прах ме правят,
щом смразят се те
като януари.

Очите ти.
Все за тях си мисля.
Кога ли ще ги видя,
кога ще им се наситя?
 Да се взирам в тях аз най обичам,
Да ги гледам вечно се заричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...