С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?
Бях ли с диагноза “луд добряк”
сред тълпи, от злоба оскотели?
С обич да дарявам - пак, и пак
мъртъвците - приживе умрели...
Ретро ми е. Смея се с тъга,
като в стара Чаплинова лента.
Хорица! Кажете! Докога
няма да смените диригента? ...