Ода за балъка

Ти казваш: "моята любов",

а тя дали е твоя?

Той каза ти, била е с него,

и си получи боя.

Ти мислиш, че е светица

и само теб обича,

но хайде, опомни се, събуди се,

каква е тя, личи си.

Случайно или не изпуснала

колието си във хола на авера ти,

а после по пързалката теб пуснала,

че дружиш с престъпници.

Ами забрави ли целувката,

онази страстната със съседа,

повярвай, едно момиче не целува

така устните на братовчеда.

А помниш ли шума и виковете,

когато звънна и, тя уж бе на гости,

с приятелка на някаква игра играли,

а че приятелят е мъж тогава спомена ли?

Луксозно бельо за подарък ти купи и,

но не си я виждал с него, нали?

И у вас няма да го намериш,

трябва в гардероба на колегата от офиса да погледнеш.

Но ти в своята "любима" не се съмняваш,

казва ти, че те обича и сляпо и вярваш.

Но, приятелю, та тя те лъже и те мами.

Ти малък ли си, че не разбираш?

Мъж под чехъл ще те направи,

ти само ще я спонсорираш.

За палтото нови кинти трябват,

иска тя от теб, че другите не дават.

Защото другите отдавна са се осъзнали,

каква "любима" имат, са разбрали.

Но ти не се притеснявай,

бижута и купувай,

пари във кеш и давай.

А сега прибирай се, че тя те чака, 

вече със съседа поразтракаха матрака.

А довечера, когато се усамотите със бутилка вино,

ще ти каже, че била е уж на кино.

Да ти пусне няма, нали е уморена,

филмът изтощил я е, то не е лесно да се гледа.

Ех, човече, апартамента взе ти бившата, но пък

ти си оставаш все същият балък.