6.03.2020 г., 14:06

Ода за жената

2.2K 0 0
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДАМИ!
Желая им незабравими празнични мигове и весело пролетно настроение!

 

ОДА ЗА ЖЕНАТА 

 

Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена.

 

Една жена, за да го топли в зимни нощи,
една жена – да го подкрепя щом е в нужда,
да го изслушва и разсмива с глупости,
да го посреща вечер със усмивка
и до чието тяло той да заспива и да се събужда.

 

Неведоми са замислите Божи. Не знам защо
и как е сътворен мъжът. Дали от кал, дали от нещо друго,
но Господ май сгрешил е, щом създал след туй
по образ свой, със всичките пороци и кусури,
един себичен, дързък и неблагодарен тип – Адам.

 

Адам видял жената в къщата на Господ
и блеснали очите му. И с право –
Такава хубост единствено Бог може да създава!
С любовен чар я прелъстил, след туй избягал
от Рая с нея. Какви ти там змии и ябълки?!…

 

Е, Дежа вю! По-младият печели, любов и хепиенд.
И Господ, уж ревнив – оставил ги там долу
да се множат на воля. Стил „MGM”!
Но друга загадка има тук – съвсем невнятна и нелека:
Защо пред Господа Жената избрала е Човека?

 

Жени! Непредсказуеми и чувствени и страстни!
С очи искрящи, устни от рубин и пазви знойни,
с коси – коприна, разстлани върху нежни рамена,
О! Не знам на този свят да има нещо по-съвършено
и красиво от тяло и усмивка на жена!

 

Д.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....