6.03.2020 г., 14:06

Ода за жената

2.2K 0 0
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДАМИ!
Желая им незабравими празнични мигове и весело пролетно настроение!

 

ОДА ЗА ЖЕНАТА 

 

Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена.

 

Една жена, за да го топли в зимни нощи,
една жена – да го подкрепя щом е в нужда,
да го изслушва и разсмива с глупости,
да го посреща вечер със усмивка
и до чието тяло той да заспива и да се събужда.

 

Неведоми са замислите Божи. Не знам защо
и как е сътворен мъжът. Дали от кал, дали от нещо друго,
но Господ май сгрешил е, щом създал след туй
по образ свой, със всичките пороци и кусури,
един себичен, дързък и неблагодарен тип – Адам.

 

Адам видял жената в къщата на Господ
и блеснали очите му. И с право –
Такава хубост единствено Бог може да създава!
С любовен чар я прелъстил, след туй избягал
от Рая с нея. Какви ти там змии и ябълки?!…

 

Е, Дежа вю! По-младият печели, любов и хепиенд.
И Господ, уж ревнив – оставил ги там долу
да се множат на воля. Стил „MGM”!
Но друга загадка има тук – съвсем невнятна и нелека:
Защо пред Господа Жената избрала е Човека?

 

Жени! Непредсказуеми и чувствени и страстни!
С очи искрящи, устни от рубин и пазви знойни,
с коси – коприна, разстлани върху нежни рамена,
О! Не знам на този свят да има нещо по-съвършено
и красиво от тяло и усмивка на жена!

 

Д.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...