1.08.2009 г., 8:27 ч.

Ода за любовта 

  Поезия » Философска
916 0 12

                                                                                                                           ІІ част

 

 

 

Той е тук, и ти си тук-

и чакате светлината неземна да огрее

вашите сърца в едно сърце - цвете да тупти.

Той е светъл, добра душа,

с нежност той ще укрепи твойта вяра, дете,

в доброто начало, в доброто сияние,

в добрия живот, в добрия човек,

в доброто сърце, в добрата дума,

в нежната истина - наречена Любов.

Тя е вечна и ще видиш ти, дете,

че слънцето свети,

вятър нежен гали земята вечна,

нежна роса се стели от небето вечно,

луната и звездите светлеят,

реките текат и шумолят дървета,

и зима, и лято,

и есен, и пролет,

светлеят в твоята земна душа,

и тогава ще изгрее

в твоята и неговата душа,

слънчев лъч - наречен вечна любов,

земна, чиста и почтена,

с думи - истини,

с нежност - закрила,

с обич - радост,

с омая - блян,

с ласка на две очи -

очи - душа на дете!

И свята нощ ще пребъде,

и тогава няма да има мъка в твоите очи,

в твоята душа,

и Любов, и Обич,

и нежна ласка - но стига веч,

той пристигна,

ще бъде красиво и нежно,

и омайно и... истинско!

 

                                                                                                следва

 

 

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??