Ода за любовта
Духът ми несломен остава,
дори душата да боли
С последни сили сърцето се надява:
“Спаси ме ти, спаси ме ти!”
О, жадна съм за твоята любов,
любими мой, жестоки мой...
Навеки аз самотна ще остана, но винаги
жадуваща и плаха,
и твоя
и добра.
И само спомените ще запазя...
Уви, това е моята съдба
© Ивета Минева Всички права запазени