Дори водата не е тъй пивка,

изпадаш във мистичен транс,

даже от капчица една мастика

полъхва анасоновият романс.

Така магично стопля ти душата -

ледена, а по-гореща и от юлско Слънце.

И лесно залюлява ти главата

анасоновото зрънце.

Да пиеш първа, втора, трета -

не се поколебаваш ти,

защото има ли мезета,

мастиката не мож' те победи.

Тази амброзия от Хиос

така да ти се услади,

в главата ти ще стане хаос,

ако не спреш след втора чаша ти.

И после падаш в нейна жертва

без да очакваш и да се противиш,

тя покосява те като на ранна жетва,

а толкова е сладка - как да не попрекалиш...