Одa за Мастиката
Дори водата не е тъй пивка,
изпадаш във мистичен транс,
даже от капчица една мастика
полъхва анасоновият романс.
Така магично стопля ти душата -
ледена, а по-гореща и от юлско Слънце.
И лесно залюлява ти главата
анасоновото зрънце.
Да пиеш първа, втора, трета -
не се поколебаваш ти,
защото има ли мезета,
мастиката не мож' те победи.
Тази амброзия от Хиос
така да ти се услади,
в главата ти ще стане хаос,
ако не спреш след втора чаша ти.
И после падаш в нейна жертва
без да очакваш и да се противиш,
тя покосява те като на ранна жетва,
а толкова е сладка - как да не попрекалиш...
© Калин Станчев All rights reserved.
