Дори водата не е тъй пивка,
изпадаш във мистичен транс,
даже от капчица една мастика
полъхва анасоновият романс.
Така магично стопля ти душата -
ледена, а по-гореща и от юлско Слънце.
И лесно залюлява ти главата
анасоновото зрънце.
Да пиеш първа, втора, трета -
не се поколебаваш ти,
защото има ли мезета,
мастиката не мож' те победи. ...