Ода за плашилото
ОДА ЗА ПЛАШИЛОТО
В полето бди безмълвен часовой.
Разклати ли го лекичко ветреца,
панически ще бяга и без бой
не клъвнал от реколтата врабеца.
Не ще размаха шапка в реверанс
разпънатият върху кръст от пръти,
а в мислите вглъбен или във транс
ще съзерцава този свят безпътен.
Не плашат го градушки или дъжд.
И неподмамен от мечти за слава,
човекът от парцали вездесъщ
дълга си доблестно ще изпълнява.
Дали обида или комплимент –
съмнение в главата се е свило –
ще бъде, ако, гневен за момент,
ти кажа: „Виж се – мязаш на плашило!”?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
