18.03.2010 г., 15:59

Одисей

921 0 3

Завръщаш се в далечната Итака,

където те очаква Пенелопа!

Родината е тука и оттатък –

небитие в реалност, мит в живота!

 

Към своя бряг пътуваш – там, където

наследникът ти вече е пораснал!...

Години дълги скита сред морета,

в една игра – стихийна и опасна!

 

На простосмъртен воин не се помоли,

ни – на гадател, ни – на цар могъщи!

Герой епичен, с боговете спори

да търсиш път... и се завърнеш вкъщи!

 

Отнели ти измамно свободата,

човека в теб решиха да погубят...

но бореше се, вярваше в съдбата,

и победи във мисията трудна!

 

А там – в дома ти... в празното ти ложе

безбожници  опитвали да влязат!

Душите им за Хадес се тревожат,

за кръвен пир, просмукан от омраза!

 

Не можеш път на болката да правиш:

дарен със разум – не прощаваш грешки!

Живот ли, смърт ли – можеш да решаваш

с десница силна – честно, по човешки!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за страхотния нов прочит на Одисей, Мариане!
    Нека бъдем упорити като него и вярваме в съдбата си!
  • Старогръцката митология винаги ми е била слабост!
    Ето че може да е и вдъхновение!
    Поздрав!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...