18.03.2010 г., 15:59

Одисей

925 0 3

Завръщаш се в далечната Итака,

където те очаква Пенелопа!

Родината е тука и оттатък –

небитие в реалност, мит в живота!

 

Към своя бряг пътуваш – там, където

наследникът ти вече е пораснал!...

Години дълги скита сред морета,

в една игра – стихийна и опасна!

 

На простосмъртен воин не се помоли,

ни – на гадател, ни – на цар могъщи!

Герой епичен, с боговете спори

да търсиш път... и се завърнеш вкъщи!

 

Отнели ти измамно свободата,

човека в теб решиха да погубят...

но бореше се, вярваше в съдбата,

и победи във мисията трудна!

 

А там – в дома ти... в празното ти ложе

безбожници  опитвали да влязат!

Душите им за Хадес се тревожат,

за кръвен пир, просмукан от омраза!

 

Не можеш път на болката да правиш:

дарен със разум – не прощаваш грешки!

Живот ли, смърт ли – можеш да решаваш

с десница силна – честно, по човешки!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за страхотния нов прочит на Одисей, Мариане!
    Нека бъдем упорити като него и вярваме в съдбата си!
  • Старогръцката митология винаги ми е била слабост!
    Ето че може да е и вдъхновение!
    Поздрав!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...