Одисей

Mar 18, 2010, 3:59 PM

Poetry » Odys and poems

682 0 3

Завръщаш се в далечната Итака,

където те очаква Пенелопа!

Родината е тука и оттатък –

небитие в реалност, мит в живота!

Към своя бряг пътуваш – там, където

наследникът ти вече е пораснал!...

Години дълги скита сред морета,

в една игра – стихийна и опасна!

На простосмъртен воин не се помоли,

ни – на гадател, ни – на цар могъщи!

Герой епичен, с боговете спори

да търсиш път... и се завърнеш вкъщи!

Отнели ти измамно свободата,

човека в теб решиха да погубят...

но бореше се, вярваше в съдбата,

и победи във мисията трудна!

А там – в дома ти... в празното ти ложе

безбожници опитвали да влязат!

Душите им за Хадес се тревожат,

за кръвен пир, просмукан от омраза!

Не можеш път на болката да правиш:

дарен със разум – не прощаваш грешки!

Живот ли, смърт ли – можеш да решаваш

с десница силна – честно, по човешки!

Please sign in with your account so you can comment and vote.