Mar 18, 2010, 3:59 PM

Одисей

922 0 3

Завръщаш се в далечната Итака,

където те очаква Пенелопа!

Родината е тука и оттатък –

небитие в реалност, мит в живота!

 

Към своя бряг пътуваш – там, където

наследникът ти вече е пораснал!...

Години дълги скита сред морета,

в една игра – стихийна и опасна!

 

На простосмъртен воин не се помоли,

ни – на гадател, ни – на цар могъщи!

Герой епичен, с боговете спори

да търсиш път... и се завърнеш вкъщи!

 

Отнели ти измамно свободата,

човека в теб решиха да погубят...

но бореше се, вярваше в съдбата,

и победи във мисията трудна!

 

А там – в дома ти... в празното ти ложе

безбожници  опитвали да влязат!

Душите им за Хадес се тревожат,

за кръвен пир, просмукан от омраза!

 

Не можеш път на болката да правиш:

дарен със разум – не прощаваш грешки!

Живот ли, смърт ли – можеш да решаваш

с десница силна – честно, по човешки!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за страхотния нов прочит на Одисей, Мариане!
    Нека бъдем упорити като него и вярваме в съдбата си!
  • Старогръцката митология винаги ми е била слабост!
    Ето че може да е и вдъхновение!
    Поздрав!
  • Много хубаво!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...