15.10.2013 г., 21:24  

Одисей от Итака 2013

643 0 0

Тук не ме и очакват.

Но за моята страна

аз воювах със мрака -

в безпощадна война.

И си идвам нечакан.

И четеш тез слова:

Одисей - от Итака....

Всъщност аз съм това.

В таз тъма страховита

аз се бих със смъртта.

Но недей, не ме питай

как не ме взе нощта.

Вътре в мен има огън

и бездънна тъма.

Без "здравей" и без "сбогом"

е душата сама.

Знайте, тръгнах отново

срещу дъжд от стрели.

Саможертва самотна

и ненужна дори...

Две очи непознати

тук се взират във мен.

Кой си ти - мой приятел

или враг променен?

Част от мене е мъртва -

ала върнах се аз.

Да, душата ми въглен е -

но воювах за вас.

Бях безкрайно далече -

но докрая се бих.

Остарях - не съм вечен.

Но все пак се смирих.

Ветровете сурови

брулят тази земя.

Тук е островът роден -

искам тук да умра.

Нека с моите мъртви

само да се простя.

Но дълга си изпълних -

и спокоен ще спя...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...