Тук не ме и очакват.

Но за моята страна

аз воювах със мрака -

в безпощадна война.

И си идвам нечакан.

И четеш тез слова:

Одисей - от Итака....

Всъщност аз съм това.

В таз тъма страховита

аз се бих със смъртта.

Но недей, не ме питай

как не ме взе нощта.

Вътре в мен има огън

и бездънна тъма.

Без "здравей" и без "сбогом"

е душата сама.

Знайте, тръгнах отново

срещу дъжд от стрели.

Саможертва самотна

и ненужна дори...

Две очи непознати

тук се взират във мен.

Кой си ти - мой приятел

или враг променен?

Част от мене е мъртва -

ала върнах се аз.

Да, душата ми въглен е -

но воювах за вас.

Бях безкрайно далече -

но докрая се бих.

Остарях - не съм вечен.

Но все пак се смирих.

Ветровете сурови

брулят тази земя.

Тук е островът роден -

искам тук да умра.

Нека с моите мъртви

само да се простя.

Но дълга си изпълних -

и спокоен ще спя...