Oct 15, 2013, 9:24 PM  

Одисей от Итака 2013

  Poetry
645 0 0

Тук не ме и очакват.

Но за моята страна

аз воювах със мрака -

в безпощадна война.

И си идвам нечакан.

И четеш тез слова:

Одисей - от Итака....

Всъщност аз съм това.

В таз тъма страховита

аз се бих със смъртта.

Но недей, не ме питай

как не ме взе нощта.

Вътре в мен има огън

и бездънна тъма.

Без "здравей" и без "сбогом"

е душата сама.

Знайте, тръгнах отново

срещу дъжд от стрели.

Саможертва самотна

и ненужна дори...

Две очи непознати

тук се взират във мен.

Кой си ти - мой приятел

или враг променен?

Част от мене е мъртва -

ала върнах се аз.

Да, душата ми въглен е -

но воювах за вас.

Бях безкрайно далече -

но докрая се бих.

Остарях - не съм вечен.

Но все пак се смирих.

Ветровете сурови

брулят тази земя.

Тук е островът роден -

искам тук да умра.

Нека с моите мъртви

само да се простя.

Но дълга си изпълних -

и спокоен ще спя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...