Офисна приказка
Случва се, така един хубав ден
Алармата ти просто да не звънне
и да се събудиш късно окрилен
а трябва да бачкаш щом се съмне.
Случва се (без да го решиш)
да си легнеш с планове три листа
обаче сутринта да се успиш
и до офиса да тичаш кат' на писта.
На работа си - веч' е икиндия
шефът гледа лошо изпод вежди.
Ти псуваш пустата си орисия...
В работа нещата се нареждат.
Не си виновен, че си полужив
кат' сутрин звънне пустата аларма.
На липса на сън не си държелив.
Не е мързел. Сакън. Просто карма.
Да можеше да идваш по обяд,
когато вече мозъкът ти бачка
А не да ставаш сутрин с яд,
в главата ти цари тотална стачка.
Но не може, не така се прави
да идваш на обяд не са готови
в офиса царуват други нрави
За чучулиги правени, не сови.
Така че мили жални сови
що ставате с по-две три кафета
за мъки още бъдете готови
оплаках аз съдбата ни най-клета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Стоименова Всички права запазени
