Щастлив съм

и това е всичко което мога да кажа

щастлив съм че съм жив че дишам

накрая душата ми се успокои

пиша и сънувам и този свят не е реален

но какво пък докато всичко в мен е умиротворено ще остана

една контролирана глупост повече или по малко

светлината притеглянето на другите светове

жаждата за приключения и намирането на светият граал

награда достойна само за силните духом

разпадайки се на парчета осъзнах цялостта си

самотата произлиза от непасването на отделните части на пъзела 

лудост е но лудост с мирис на свобода

тъмнината изчезва все още е здрач и раните безпаметно болят но

слънцето изгрява усещам благотворните му лъчи

преливам от щастие

кожата се свлича в краката оставяйки душата свободна

сънувам - наяве

или просто така си мисля всичко е объркано

но красиво

слънчев лъч докосва онова което може би съм аз

разтваря го гледам отстрани мехурчета се реят във въздуха

отделени те все още са едно същество

странно такава ли е била смъртта? дали умирам 

рея се във въздуха в хиляди посоки

ветровете ме отнасят незнайно на кaде

почти съм се загубил от поглед но трябва да се върна

трябва да подредя пъзела отново да съм цял

сега не е време за умиране

преминал съм последната врата

часовникът отмерва времето очите се отварят

било е сън - сънуван свят ...