На дългия път, отново в движение

съзирам маскирано свое отражение.

В съседно пространство, с очи, дух и тяло,

живее поредното мое огледало.

То е аз и аз съм него, всъщност.

Макар и често да се мислим за свободни.

Възприема ме като отделна същност.

А аз разбирам колко сме подобни.

Но някога ще можем да надраснем

оковите на земното ни естество.

И любимото ми огледало ще рисува

лицето на пробудено човешко същество.