На дългия път, отново в движение
съзирам маскирано свое отражение.
В съседно пространство, с очи, дух и тяло,
живее поредното мое огледало.
То е аз и аз съм него, всъщност.
Макар и често да се мислим за свободни.
Възприема ме като отделна същност.
А аз разбирам колко сме подобни.
Но някога ще можем да надраснем
оковите на земното ни естество.
И любимото ми огледало ще рисува
лицето на пробудено човешко същество.
© Stillaghxul All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
