Огледало
Огледало
Косата ми проблясва. Сребърна.
Очите - уморени са, но живи.
Отдавна не се чудя - сигурно е,
че всяка нова възраст е красива.
На снимките изглеждам грешно млад.
По-тъжен (и по-близък!) съм си днеска.
Е, няма как. През лудия ни свят,
веднъж преминал - ставаш на гротеска.
Косата ми проблясва в светло сиво.
Сърце ми плаче, но е все тъй живо.
И радост кимва плаха и игрива,
Че Обичта - с годините - не си отива.
23 ноември 2001, Каримун
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
