May 30, 2007, 2:11 PM

Огледало 

  Poetry
1259 0 13

 Огледало

Косата ми проблясва. Сребърна.
Очите - уморени са, но живи.
Отдавна не се чудя - сигурно е,
че всяка нова възраст е красива.

На снимките изглеждам грешно млад.
По-тъжен (и по-близък!) съм си днеска.
Е, няма как. През лудия ни свят,
веднъж преминал - ставаш на гротеска.

Косата ми проблясва в светло сиво.
Сърце ми плаче, но е все тъй живо.
И радост кимва плаха и игрива,
Че Обичта - с годините - не си отива.

23 ноември 2001, Каримун                

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??