Огледало
Огледалото ме гледа
все различно,
само то
виновно е сега.
Когато съм усмихнато
щастлива,
чаровно е
и младо при това.
Когато пък
намръщено се взирам
и гледам тъжно,
някак сиво,
и то под вежди
ме поглежда,
гримасничи
красноречиво.
Намигна ли му,
също ми намига
със дяволито пламъче
в очи.
То сякаш
чувствата разбира,
не трае
и не може да "мълчи".
Ах, мое странно
огледало,
душата ми
на показ изложи.
Така ще мога
да я моделирам,
надничайки
във твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
