Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те
навътре в тебе, обрамчени и задушени,
не смеещи доскоро дори да помислят да се
покажат, сега вече от там все по-смело надничат
и как жадуват да се навикат, да плачат, да се изстрадат,
волно и без страх да разкажат за първи път за болката така
голяма и стара, не спряла да тормози, мъчи, плът да рови и пие
сили и все искаща да погуби всичко и всичко да обвие в сиви ...