Огледало от чувства

May 6, 2021, 6:05 PM

Poetry » Other

550 1 3

Ти, мое

криво огледало,

така жално и несретно,

от кристали не, от чувства-

объркани, разпилени, крият се те

навътре в тебе, обрамчени и задушени,

не смеещи доскоро дори да помислят да се

покажат, сега вече от там все по-смело надничат

и как жадуват да се навикат, да плачат, да се изстрадат,

волно и без страх да разкажат за първи път за болката така

голяма и стара, не спряла да тормози, мъчи, плът да рови и пие

сили и все искаща да погуби всичко и всичко да обвие в сиви

пепелища и спомен за помен- та живот да стане лист един

отронен, недоживян, недовършен и безгласен, като

звук и като цигулката баз струни в ръцете на

музикант, но изходът е друг- цигулката

не остана няма, а диригентът е велик

с божествения си лик и чувства

нови, оглеждат се готови и

нощ умря, за утро

светло.

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.