Огледало от чувства
Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те
навътре в тебе, обрамчени и задушени,
не смеещи доскоро дори да помислят да се
покажат, сега вече от там все по-смело надничат
и как жадуват да се навикат, да плачат, да се изстрадат,
волно и без страх да разкажат за първи път за болката така
голяма и стара, не спряла да тормози, мъчи, плът да рови и пие
сили и все искаща да погуби всичко и всичко да обвие в сиви
пепелища и спомен за помен- та живот да стане лист един
отронен, недоживян, недовършен и безгласен, като
звук и като цигулката баз струни в ръцете на
музикант, но изходът е друг- цигулката
не остана няма, а диригентът е велик
с божествения си лик и чувства
нови, оглеждат се готови и
нощ умря, за утро
светло.
© Весела Найденова All rights reserved.
The work is a contestant:
