Огледалото
Ти не си обикновено нещо,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.
Мое огледало от стената,
аз те моля – не като онази
вещица от приказка позната -
красотата моя да запазиш.
Аз те питам ти дали променяш
моето лице, през лъч видяно?
Колко чудно всеки ден за мене
ми разкриваш скритите ми рани.
Как ме запознаваш с мен, самата,
в погледа внимателно се взираш,
мислите изваждаш непознати.
Питам те – къде ли ги прибираш?
Може би зад твоите пространства
съществуват скрити много истини.
може би се ражда нещо тайнствено
в нощите, зад твоите кулиси!
Може би, когато мен ме няма,
образът ми скрит навън излиза.
Двойствена ли съм, или сме двама -
аз самата в себе си навлизам!
Мое огледало от стената,
питам те, за кой ли път, смутена -
чудо ли си ти, или Разпятие?
Ти ли постоянно ме променяш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
