*Огледалото пред теб*
Сряза те жестоко парченцето стъкло,
макар и не дълбоко оттам вече блика тъмна кръв.
Защо строши пред теб огледалото едно?
нима отражението, което гледаше те нагло,
ти се стори твърде непознато и зло?
Ето ме, стоя пред тебе, няма да отстъпя!
Започнах аз моята изповед и няма връщане от пътя...
Стоя и гледам изражението твое,
изправено пред мен, вглеждайки се във всяка дума,
то събира яд и трупа неприязън в сърцето свое,
а тъмни мисли занимават ти ума! ...