Огледалото пред теб

*Огледалото пред теб*

Сряза те жестоко парченцето стъкло,
макар и не дълбоко оттам вече блика тъмна кръв.
Защо строши пред теб огледалото едно?
нима отражението, което гледаше те нагло,
ти се стори твърде непознато и зло?

Ето ме, стоя пред тебе, няма да отстъпя!
Започнах аз моята изповед и няма връщане от пътя...
Стоя и гледам изражението твое,
изправено пред мен, вглеждайки се във всяка дума,
то събира яд и трупа неприязън в сърцето свое,
а тъмни мисли занимават ти ума!

Но въпреки острия ти поглед, аз трябва да продължа!
Трудно е твоята същност да ти покажа!
Това е истината, от нея най-много те боли!
Отражението ти стои пред мен, изглежда така,
сякаш осъзнало е края на света...
Но на този свят, на който ти посегна със юмрук,
удари го, съсипа го, направи го напук!


И ето, строшено, то лежи на пода,
но вече е навсякъде около теб!
Разби огледалото, което
дръзна да покаже твоето отражение.
Полза - никаква за теб!
Така няма да промениш образа на своята душа -
не с отмъщение
се лекува тази грозота!

Сряза те жестоко парченцето стъкло,
но какво виновно беше то?
Защо строши пред теб огледалото едно?
Нима виновно бе, че истината ти показа,
че така жестоко ти го размаза?