Посветено
Не разкривай сърцето си –
още е рано!
Закопнялата обич боли!
Като парещи въглени
гледат ни само
подивелите в мрака звезди!
Потърси ме, когато,
до тебе притихнал,
те прегръщам с гореща ръка!
Потърси ме, когато
пожарът нестихнал
пали тръпните наши тела!
И тогава до себе си
в мрака ще видиш
недоспалите мои очи!
Потърси ме отново,
когато си идеш
и когато без мен заболи!
За море от любов
земни сензори няма!
Не засича радар любовта!
Виждам пътя към теб...
но и бездна голяма,
над която се стеле мъгла!
Потърси ме, когато
в безкрайното синьо
самолети оставят следи!
След ятата отлитащи
аз ще замина!
Потърси ме, любов, потърси!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени