7.01.2018 г., 22:03

Огнена бразда

519 0 1

Една звезда – отгоре мярвам,

огрява моите мечти.

А даже още и не вярвам,

че тя за мене днес светѝ

 

Но аз вървя към нея още...

Вселената е цяла с мен.

И нищо, че сега и нощ е,

аз я виждам, като в ден.

 

И вярвам силно на късмета,

че ще достигна таз звезда.

Или, превърнал се в комета,

оставям огнена БРАЗДА.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Влад! За подкрепата! Ти си добър поет и аз ценя твоите коментари! Поздрави!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...