7.01.2018 г., 22:03

Огнена бразда

520 0 1

Една звезда – отгоре мярвам,

огрява моите мечти.

А даже още и не вярвам,

че тя за мене днес светѝ

 

Но аз вървя към нея още...

Вселената е цяла с мен.

И нищо, че сега и нощ е,

аз я виждам, като в ден.

 

И вярвам силно на късмета,

че ще достигна таз звезда.

Или, превърнал се в комета,

оставям огнена БРАЗДА.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Влад! За подкрепата! Ти си добър поет и аз ценя твоите коментари! Поздрави!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...