Огнена любов
Обичам дъха ти, любима,
окичен с венец за живот.
Наричам пенливото вино
по име звънливо „любов“.
Очите ти фини целувам,
пътувам към синьо море.
От твоите длани купувам
страстта, умножена по две.
Нощта е отново „засмяна“.
Не зная какво ѝ тежи.
Дали е от мъка пияна?
Какво на сърце ѝ лежи?
Подавам ти ледено вино.
Отпивай на глътки. Горчѝ!
Обичай живота, любима,
и негова дама бъдѝ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
