Денят завършва уморен,
с изпразнена надежда.
Нощта изтрива лицемерие,
намята старата одежда,
с втъкани нишки самота.
Преглъща чашата тъга
с мезе усмихнат спомен,
помахва вяло на луната
и втурва се...
Към изгрев огнен!
© Шопландия Софийска Всички права запазени