Patrizzia (Надежда Ангелова)
2061 18143
15.11.2021 г., 13:18 ч.  

Огнище за щурчета 

  Поезия » Философска
323 4 9

Изпълват ме съмнения и неми
пред мене кръстопътища се сплитат,
размирно време, с огнени копита,
съня ми съумява да отнеме.

 

И скъсано от бурите чергило,
плющи подвластно пак на урагани,
един до мен не спря, за да остане,
озъбен ден... А уж усмихнат мило.

 

И стъпките ми приковава болка,
по сипеи душата ми се свлича,
последен стих, усмивка на момиче
младежка дързост. Ще платя, но колко?

 

Нима е важно? Нека нямам нищо!
Светът ми жив е, храм неръкотворен,
сама дърво изтръгнато от корен,
за сто щурчета паля пак огнище.

 

И нека зимата да дойде рано,
мъглата, като плач да се процежда,
аз нося въглен жив – една надежда
и лято, на щурчета обещано.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??