27.11.2011 г., 12:16

Ограбване

930 0 1

Тишината тъмна призова ме,

в ъгъла на стаята стоя...

Още вярвам в дозата отровна -

изтекла от твойте сетива!

Твоето мъчение го знам -

съсипва ме сега!

Но трудно е да се откажа -

влачейки се под дъжда!

Говоря на тази нощ студена -

за топлите, твоите очи!

Умирам за една прегръдка тиха -

на твоите гърди!

Живея те далечно, искам да съм в теб!

Гледаш ме лъжовно и обичта ти -

изтрита е към мен!

Искаш ме на черно -

скрито от света!

"Обичам те!" - в заглушителната нощ

ще ти повтарям!

Търся те още и още те ограбвам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...