27.11.2011 г., 12:16

Ограбване

934 0 1

Тишината тъмна призова ме,

в ъгъла на стаята стоя...

Още вярвам в дозата отровна -

изтекла от твойте сетива!

Твоето мъчение го знам -

съсипва ме сега!

Но трудно е да се откажа -

влачейки се под дъжда!

Говоря на тази нощ студена -

за топлите, твоите очи!

Умирам за една прегръдка тиха -

на твоите гърди!

Живея те далечно, искам да съм в теб!

Гледаш ме лъжовно и обичта ти -

изтрита е към мен!

Искаш ме на черно -

скрито от света!

"Обичам те!" - в заглушителната нощ

ще ти повтарям!

Търся те още и още те ограбвам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....