27.11.2011 г., 12:16

Ограбване

927 0 1

Тишината тъмна призова ме,

в ъгъла на стаята стоя...

Още вярвам в дозата отровна -

изтекла от твойте сетива!

Твоето мъчение го знам -

съсипва ме сега!

Но трудно е да се откажа -

влачейки се под дъжда!

Говоря на тази нощ студена -

за топлите, твоите очи!

Умирам за една прегръдка тиха -

на твоите гърди!

Живея те далечно, искам да съм в теб!

Гледаш ме лъжовно и обичта ти -

изтрита е към мен!

Искаш ме на черно -

скрито от света!

"Обичам те!" - в заглушителната нощ

ще ти повтарям!

Търся те още и още те ограбвам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...