Тишината тъмна призова ме,
в ъгъла на стаята стоя...
Още вярвам в дозата отровна -
изтекла от твойте сетива!
Твоето мъчение го знам -
съсипва ме сега!
Но трудно е да се откажа -
влачейки се под дъжда!
Говоря на тази нощ студена -
за топлите, твоите очи!
Умирам за една прегръдка тиха -
на твоите гърди! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up