Nov 27, 2011, 12:16 PM

Ограбване

  Poetry » Love
938 0 1

Тишината тъмна призова ме,

в ъгъла на стаята стоя...

Още вярвам в дозата отровна -

изтекла от твойте сетива!

Твоето мъчение го знам -

съсипва ме сега!

Но трудно е да се откажа -

влачейки се под дъжда!

Говоря на тази нощ студена -

за топлите, твоите очи!

Умирам за една прегръдка тиха -

на твоите гърди!

Живея те далечно, искам да съм в теб!

Гледаш ме лъжовно и обичта ти -

изтрита е към мен!

Искаш ме на черно -

скрито от света!

"Обичам те!" - в заглушителната нощ

ще ти повтарям!

Търся те още и още те ограбвам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Тибер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...