Огън
Угаснаха светлините.
Думите си не намирам,
разляти като по лист
без илюстрации,
където огнено
са изригнали само
две топли слова.
И бързо запалвам
свещичката,
а нейният пламък се лее.
Вятър пиян
не гаси, а разпалва
бенгалски огньове.
Огън до огън.
Ръка във ръка.
Зад прозореца -
минус двадесет,
а при нас е
тропическа горещина.
От огънят е.
От пламъкът е.
В душите ни.
В лудите ритми.
Слушам им звуците
как барабанят.
И в светлината на огъня,
луда и мокра
пак те посрещам,
пак те обичам.
А, ти, от болката
на пожара,
ако искаш ругай.
Ако искаш крещи.
Може даже да плачеш.
Впивай се в мен.
Непонятни слова ми шепти.
Моли се.
Кланяй се.
Днес има само ТИ,
има само АЗ.
Огън! ТИ!
Огън! АЗ!
Притисни ме.
Силно викай.
Плачи.
Каквото искаш прави...
Не мълчи!
Днес има само
АЗ и ТИ!
И огън!
ТИ и АЗ!
Обич!
Сбъднати мечти!
23.03.2009 г.
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
