Огън

Поезия

800 0 7

ОГЪН

Не знам дали си тази, от която имам нужда,

дали са спомените вече с прах покрити,

дали за мен жена си свята или чужда

с чувства вечно във мъгла обвити?

Още да те търся ли в нощта с очи зелени,

да оставя ли душата бяла да изстине,

ще пулсират ли за тебе мойте вени,

любовта когато си замине?

Да пиша или всичко да изтривам,

ще искам ли да свиря и да пея?

Или чувства да прикривам...

искам, но не го умея!

Аз съм просто страст и огън,

нали така съм сътворен?!

Друго сякаш аз не мога,

горя и ставам тлен!

27.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rocker (Велин)

Благодаря ти Белназ за красивия коментар!

2015-09-08T18:09:29+03:00
BeBeLove (Биби)

Сякаш обхващаш не само любовта, а и всяка благодат в живота, който описваш. Силно! Поздрави!

2015-09-07T16:01:29+03:00
rocker (Велин)

Йоана, благодаря! Наистина трябва в нас винаги да има огън и да ни държи будни и живи към хората, които обичаме.
Благодаря и на теб ЕЛ! Да, бушува здраво!
Електра, много ти благодаря! И аз си имам още едно твое много любимо стихотворение. Но няма да ти кажа кое...

2015-08-30T15:27:50+03:00
empousa5 (Електра)

Велин, ужасно готин стих! Влюбих се в думите, в усещането, в представата, в самото чувство....
Любимо! Много любимо..., много, много любимо!
П.С. Моля те, не оставяй "...душата бяла да изстине", тя е родена да гори, не да тлее...

2015-08-30T01:31:53+03:00
limeruna (Йоана)

Гори ли така огън вътре в нас, колкото и пъти да загасва за другите, пак ще ни възражда за нов живот. Силен стих... и аз много харесах Поздрави!

2015-08-29T16:29:57+03:00