7.10.2020 г., 12:10

Огън и лед

404 3 4

Ще изпратя една телеграма,
на която ще пише: любов...
Ще копнея, когато сме двама,
да въздишам по изгрева нов.

 

Като стъпка на залез цикламен,
като допир до моята длан –
ти си тръпка, а аз съм измамен
и живея в химерите сам.

 

Ще изминат летата горещи.
Ще те търся в стотици лица.
Ще изляза на хиляди срещи,
но за мен ще останеш една.

 

Ще те пазя в сърцето, което
сто морета ще мине за теб.
Любовта украсява небето,
а животът е огън и лед...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...