4.12.2012 г., 19:25

Огън от Любов

1.2K 0 0

Аз съм огън,
Той за мене е вода.
През годините срещах само океани, а аз имам нужда от пожари!
Той в мен всичко гасне,
залива ме с тонове вода,
пък аз горя, пламти в мен истинска жена.
Давя се всяка вечер в тъга,
а усмивки събирам през деня.
А пък Той е целият изтъкан от пламъци...
Предизвиква в мен мечти за замъци.
Единият - тъмен, другият - светъл.
Единият - лош, другият - добър.
И двамата изкуството в себе си носят,
те жреци на Боговете са и храмовете им красят.
Любовта на нимфите жадно просят
и на тях музиката трябва да носят.
Но аз не съм нимфа, нито жрица,
но мога да бъда тяхна царица.
Огън. Вода. Пара.
Пепел. Жар. Пожар.
Тебе е време да те преболедувам,
отдавна вече само тебе не сънувам.
С него последен танц ще изтанцувам
и малък огнен Рай ще образувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...